Тероризмът е познат в модерната епоха. Терористични актове има и в преходните епохи. Тероризмът в глобалната епоха постига безпрецедентни ефекти. Това е възможно чрез характерните за глобализацията технически и технологични средства. Тероризмът е инкубатор на несигурност. Борбата срещу тероризма поставя на трудни изпитания основополагащи европейски ценности в констелации на различни от тях неевропейски ценности на късно модерното общество и конституиращи принципи на световното/глобалното общество.
***
Глобализацията поражда необходимостта от глобална организация, която да противостои на хаоса. ООН изглежда ненадеждна. Съществуват трудни проблеми с ценностните регулативи, поради ценностната хетерогенност. Остават открити проблеми на глобалното право и правораздаване. При такъв хоризонт се привижда призрака на кризите. Кризата е липсата на решение при възникнал остър, болезнен проблем. Кризата е състояние на безпътица. Във всеки случай кризата е ценностен проблем.
Кризи сполетяват личността, малки или големи общности и групи, цели общества, групи от общества, света (човечеството). “Сполетяват” не е поетичен израз. Кризите настъпват непредвидено и внезапно.
Кризите биват икономически, финансови, политически, демографски, етнически, национални, екологически, продоволствени, транспортни, на здравеопазването, на науката, изкуството, културни, на образованието и т.н. Говори се за психологични и морални кризи. Има институционални кризи и т.н.
В зависимост от мащаба и характера си кризата може да бъде локализирана или да се разгръща в определени граници, но тя може също така да влияе в други сфери на обществения живот и дори да предизвика други кризи. Какво се има предвид, когато се твърди, че кризата идва непредвидено и внезапно? Това не означава, че хората изобщо гледат безметежно и с наивна увереност на живота и на бъдещето. Винаги има несигурност и здравият смисъл диктува или обича да напомня на хората да не се главозамайват, защото и най-голямата сигурност почива на някаква несигурност.
Кризата е разрив и непосредствен сблъсък с незнанието, и по тази причина тя предизвиква шок. Шокът е затова шок, защото е нещо непредвиждано и внезапно. Всеки вид и тип криза има свои особености. Кризата на личността е нещо различно от кризата на семейството и двете поотделно от кризата на обществото и т.н.
В състояние на криза рационалния избор е най-труден и не рядко мотивите за реагиране са последвани от ирационални действия.
Трудностите имат и “обективна” страна. В условията на значителна неопределеност и хаотичност на самата ситуация рационален избор е труден, дори ако няма пречки от афективно естество, например. Социеталният колапс наподобява смъртта на човека, но не на институция, организация, асоциация и др. под., които могат да бъдат възстановени, ако има желание и мотиви за това.
***
Трудностите и бедите пред които се изправят хората и народите се преодоляват със солидарност. Тя е фундаментална европейска ценност, която има разпространение извън пределите на Европа. Съществуват различни форми на солидарност. Съществуват исторически форми на солидарност. Това е една от големите теми, дори голямата тема в социологията на Емил Дюркем.
Диалогът предполага изначално разбирателство и преследва разбирателство. Това е неговата телеология. Изначалното разбирателство се крие в добронамереността, която е очакване за взаимно признаване и разбирателство. Признаването е заявяване на готовност за разбирателство. Който засвидетелства признаване на другия/другите, заявява готовност да чуе търпеливо това, което той има да каже. Във време на несигурност е нужна солидарност.
***
Много от обществените беди се дължат на неразбирателства в резултат на хетерогенни ценности. Пътят за преодоляване на неразбирателствата е диалога. В диалога се търси разбирателство, но това не означава непременно съгласие с другия, нито е претенция другия да се съгласи с мен. По своята природа диалогът е безкраен, т.е. неизчерпаемо е неговото подновяване. Глобализацията като хомогенизация има своите езици. Те са изкуствените езици. Това са икономическия, финансовия (на парите), техническите и други подобни езици.
Изкуствените или инструменталните езици са недиалогични по своята природа. Който живее в инструмент е превърнат или сам се е превърнал в инструмент. Инструментите имат свойството да дехуманизират. Това правят техниката, парите и т.н. Естествените езици не са изобретени. Те са родени и целият им исторически живот, чието историческо начало е легендарно, е безспирно раждане. Не би могло да има един единен глобален език. Има страхове, че това е възможно. Много хора смятат, че призрака на културния империализъм броди по планетата чрез естествен език. Тревожно е умирането на малки езици.
Естествените езици разделят. Един език разделя от друг и от другите. Те разделят и своите. Естественият език има неизчерпаеми възможности за индивидуализиране. В индивидуалността е човешкото начало и крайна цел, която смъртта посича. В индивидуалността е същността на човека. Отнемането на индивидуалността е отчуждаване от същността на човека. Не е напразен страхът от обезличаване.
Необходими са усилия за живота на диалога в несигурния глобален свят. Хората се подмамват от неща, които правят с лекота. Никога не е имало толкова много неустоими съблазни. Господството чрез съблазняване е най-опасната форма на господство, което по начало е отнемане на самоличност.
Пътят на овладяване на бъдещето е разомагьосването на света, нарастващата интелектуализация и рационализация (Макс Вебер) във всяка една област на обществения живот. Този процес на модернизация означава много неща. Едни от най-важните са: освобождаването на човека от природната зависимост, рационални обяснения на природни, космически и други световни и светови събития, рационална организация на производството, на обществения живот и т.н. Но разомагьосването на света има и негативни последици: превръщането на позитивните ценности в негативни. Незаменим е компаса на сърцето, което е хранилището на позитивните човешки ценности.
Край
ПОСЛЕСЛОВ
Съвременното общество има дузина суперкодове (названия). Две от тях са ОБЩЕСТВО НА ЗНАНИЕТО и ОБЩЕСТВО НА МРЕЖИТЕ. Обществото на знанието дава основание да се смята, че Академията трябва да се отвори непосредствено към публичния форум на обществото. От своя страна широката публика е необходимо да направи интелектуални усилия за разбиране на много сложните проблеми на нашето време. Мисленето е усилие. Тук е вътрешната връзка между обществото на знанието и обществото на мрежите, което е във възход (Мануел Кастелс).
Социалните мрежи изместват ВЕРТИКАЛНАТА СОЦИАЛНА ИНТЕГРАЦИЯ (йерархия на компетентности, властови позиции и пр.) с ХОРИЗОНТАЛНАТА СОЦИАЛНА ИНТЕГРАЦИЯ (всичко въпрос на свободен избор, признаване, преценяване и т.н.). В хоризонталната мрежа няма авторитети, признаване на елити, общовалидни критерии за истина и неистина и т.н. Възникват съвършено непознати по-рано проблеми и въпроси без отговор.
Без ново просвещение възхода на обществото на мрежите може да се окаже невъобразимо пропадане.
Благодаря на „Редута“ за съгласието да направим експеримент за среща на двете перспективи, за които става дума тук.
