Face the EU

Facebook не е това, което беше и от доста време малцина са изненадани. Потребителският ентусиазъм спада непрестанно и превръщането на платформата в среда на агресия и самоизолация отблъсква все повече хора. През последното тримесечие на 2017 година в глобален план времето, което потребителите прекарват там намалява с 15%, а последните скандали накараха немалко хора директно да се откажат. Отказът от „Фейса“ дори се превърна в нещо като социална мода. Залозите обаче са далеч по-големи и засягат основите и бъдещето на data economy, която тепърва се развива и която вече се превръща в терен на икономическо състезание за бъдещите десетилетия. След години на убеждаване в способността на дигиталната среда да се саморегулира, идва отново време на по-дълбоки регулации. Мастодонтите „Гугъл“ и „Фейсбук“ видимо изчерпаха полученото доверие и сега са принудени да правят отстъпки от досегашните си бизнес модели, за да възстановят позициите си. В цялата какафония интересно впечатление прави ЕС, който ще се окаже основният играч с идеи за регулации. Те могат да се окажат и основния бенчмарк на дигиталната среда на бъдещето и да илюстрират по един любопитен начин неговото продължаващо влияние.

Актуалните скандали около Facebook и пробойните в неговия режим на защита на лични данни (за някои и в цялостния му бизнес модел) връщат на политическата сцена различни отколешни дебати, които досега не произведоха особени ефекти. Въпросът за по-дълбока регулация на дигиталната среда се повдига периодично в САЩ, но дотук традицията на олекотен надзор и регулации надделяваше. Барак Обама предложи преди години законови разпоредби за защита на правата на потребителите, но идеите му така и не минаха през Конгреса. Очевидно нямаше достатъчно убедителни за публиката основания това да се случи и темата постепенно позаглъхна преди последната вълна от скандали. Допълнителната острота на идеята за по-сериозна регулация обаче дойде от промяната на политическия контекст. Основните събития тук са две: използването от Русия на социалната платформа за влияние, макар и периферно, върху изборния процес в САЩ и успоредния скандал с британската фирма Cambridge Analytica, който пък фокусира вниманието върху траекториите на движение и употреба на данните на потребителите. Това съчетание от събития промени рамката на възприятие на общия въпрос с личните данни и защитеността. Вече не става дума за невинно частично обобщаване в полза на няколко рекламодатели, а за наглед безконтролна среда за генериране на цялостни дълбочинни индивидуални профили, които се движат отвъд индивидуален и публичен надзор.

Докато САЩ дискутират моделите на регулация, ЕС вече въвежда правила, които постепенно ще се превърнат в глобални норми. Сърцевината на новата регулаторна среда са два регламента, подменящи стари разпоредби, но с много по-голям обхват, дълбочина и режим на санкции – ePrivacy Regulation и the General Data Protection Regulation. Първата е фокусирана върху цялостната защита на личния живот, пространство и данни, докато втората е по-скоро ориентирана към условията и правилата за използване на тези данни от бизнеса, както и ангажиментите на компаниите извън ЕС, които обаче искат да оперират на единния европейски пазар. Това е линията, по която ще се разпространи влиянието на тези норми, защото с тях ще трябва да се съобразят фирми от всякакви юрисдикции. Заедно с една директива за сигурността на мрежите и информационните системи, те формират гръбнака от норми за развитие на единния дигитален пазар в рамките на ЕС, който ще е в основата на икономическата конкуренция през идните десетилетия. Най-общо, новите норми обръщат баланса на отношенията в полза на потребителя. Той ще има право на улеснен достъп до данните си, ще може да го коригира, ще има право „да бъде забравен“, ще може да прехвърля събраните за него данни от една фирма в друга, много нарастват самите санкции. Например, компаниите с нарушения ще бъдат глобявани до 20 милиона евро или 4% от глобалния им оборот. Ще можете да получите и пълна информация къде точно отиват вашите данни.

Европейските правила ще имат директен ефект върху компаниите от целия свят, които желаят да си осигурят достъп до пазара на „стария континент“. Нещо повече, докато във Вашингтон продължават безплодните дискусии за евентуални нови регулации, някои американски щати вече започнаха собствени инициативи за законова и институционална промяна, която да отговори на новите очаквания на потребителите. Например, Калифорния е на ръба да приеме закон за създаване на надзорен орган за защита на личните данни, което ще има пряк ефект върху големите технологични компании, базирана в щата. На фона на масовото недоволство от сегашното състояние на нещата е въпрос на време и други щати да стартират различни инициативи в тази посока. Рано или късно и на федерално ниво ще трябва да се предприемат мерки. Любопитното е, че когато това стане, правната и институционална среда до голяма степен ще бъде вече дефинирана от ЕС. Китай също ще бъде сериозно засегнат, защото неговите глобални компании ще трябва да се съобразяват с новите правила. Европейските регулатори със сигурност ще бъдат особено внимателни в това отношение, защото в момента съществува възприятие, че те печелят пазарни позиции чрез по-занижени стандарти в най-различни области, включително спрямо личните данни.

Европейското влияние върху такива ключови параметри на икономиката на 21-и век е любопитно подсещане за продължаващата важност на ЕС. Особено във времена на непрестанни и пресилени предсказания за нейния залез или загуба на позиции. Всъщност, съюзът ще генерира ползи в две важни посоки. Едната е намирането на много по-адекватен баланс между лична свобода, регулация и предприемачество, който има потенциала да бъде в основата на бъдещата дигитална икономика. Втората е изнамирането на компромис, който да вдъхне нова легитимност на свободния пазар след провала му в само-регулацията. Противно на много критици, съюзът е в състояние да прави две неща едновременно – да отваря нови пространства за свобода и предприемачество и да генерира законова и институционална среда, която им осигурява необходимата легитимност, за да функционират успешно. Тази способност на ЕС се подценява непрестанно, но е ключова и за пореден път ще прокара път напред в една трудна ситуация на хаос, недоволство и безизходица.