Йерархията на ценностите е неустойчива не само в границите на Европа, но и в отделните национални общества. Историческото развитие на европейските национални общества е поливариантно. Нациите и националните държави възникват по различно време и се развиват с различно темпо. Различно е значението на католицизма, протестантството, православието за формирането на духа на капиталистическото икономическо общество, за облика на националните култури, образователните системи и другите подсистеми на модерното общество.
Нестабилната йерархия на ценностите поражда латентни и явни напрежения и конфликти. Ограничени са възможностите за поддържане на устойчива стабилност на йерархията на ценностите, което поражда и подхранва несигурност.
***
Йерархията на ценностите се конституира в констелация от социални условия. Тя възниква спонтанно и рационално преднамерено. Устойчивата йерархия на ценностите се осигурява от институции като семейството, училището, медиите и т.н. КОНФЛИКТИТЕ ВА ЦЕННОСТИТЕ СА НЕИЗБЕЖНИ, но те са управляеми, което е въпрос на опитност и виртуозност. Управлението на конфликтите се изразява в смекчаване и овладяване на причините, които ги предизвикват , както и чрез изправяне на йерархичния ред, нарушен по някакви причини.
Йерархията на ценностите се подрива и ерозира по естествен начин или пък преднамерено от асоциално поведение и различни разрушителни социални сили. Дълбоките и мащабни социални, икономически, политически, ценностни и други кризи могат да се разразят като ТОТАЛНА КРИЗА. Опасен „изход“ от подобна криза е превръщането на дадена фундаментална ценност в свръхценност. Такива са случаите с националсоциализма, фашизма и комунизма като тоталитарни системи.
Нацията е фундаментална европейска ценност (родена в началото на модерната епоха в Европа), която се превръща в свръхценност в резултат на дълбоката криза в Германия. Нацизмът е зловеща митологизация на германската нация като СВРЪХЦЕННОСТ. Свръхценността е във всеки случай утопия, чиято реализация е неизбежно свързана с насилия, които са чудовищни. Фашизмът превръща в свръхценност единството на националното общество, което го превръща в тоталитарно. Единството е насилствено и ирационално манипулирано. Тоталитарно-комунистическата система е насилствена реализация на комунистическата утопия.
Фундаментални европейски ценности са приписани по извратен начин на неадекватни носители, а членовете на обществото са в позицията на марионетки, длъжни да приемат като ненакърними официализираните ценности: няма и не може да има ценностен избор. Тоталният надзор и контрол са фокусирани на първо място върху съобразяване с предписаните като задължителни ценности. Йерархията на ценностите в тоталитарните режими е насилствена, ирационална и противоестествена. Тоталитарните режими смятат, че гарантират за членовете на своите общества сигурност, каквато е недостижима и немислима при каквото и да е друго устройство. Цената на такава сигурност e лишаване от свободата като фундаментална ценност.
***
Свободата е свързана с отговорност. Свобода без отговорност е произвол и злоупотреба, които могат да са чудовищни.
Две са основните разновидности на свободата: негативна и позитивна, които не трябва да се сместват с позитивна и негативна ценност. Негативната свобода (фундаментална позитивна ценност) преакцентира върху свободата от зависимости. Тя е СВОБОДА ОТ. Преодоляването на зависимостите предполага спазване на добрия правен ред. Негативната свобода не се свързва с финална цел и ценност/ценности. Тя самата е самоценност. Смята се, че човешкият индивид, а не някаква друга инстанция, най-добре може да определи какво е ценност за него, което е момент от свободата.
Тезата за позитивната свобода преакцентира върху постигане на безусловно позитивни ценности, които са надиндивидуални. Тази разновидност на свободата се определя като СВОБОДА ЗА . Тезата изразява дълбинна загриженост за самия човек, който независимо от най-добри намерения, поради своята крайност или други независещи от него причини е възможно да изпадне в заблуда.
Негативната свобода е знаме на политическия либерализъм. Позитивната свобода е знаме на политическия консерватизъм. Политическото общество има бурна история през модерната епоха, свързана с естественото противопоставяне между политическия либерализъм и политическия консерватизъм, като всеки от тях има диапазон на своите вариации, без да се излиза от концептуално заложени граници отвъд които се навлиза в хибридна или принципно друга политическа идеология и нагласа. Исторически се разграничават класически либерализъм и класически консерватизъм, от една страна, и неолиберализъм, респективно неоконсерватизъм, от друга страна. В късно модерната епоха възниква феномена либертаризъм.
В перспективата на либерализма свободата и сигурността като фундаментални ценности не са на една плоскост. Принципът на свободата ОТ е свързан с известна несигурност, но тя е преодолима и си заслужава. Принципът на свободата ЗА предполага сигурност, произтичаща от изпитани ценности с които тя се обвързва. Независимо от езиковото неудобство, понятията негативна и позитивна свобода, от една страна, не трябва да се объркват с негативна и позитивна ценност, от друга страна!
Отговорността се култивира в процеса на социализацията на човешките индивиди и на поколенията. Динамиката на модерното общество се характеризира с нарастваща комплексност и ускоряване на социалното време които налагат превръщането на модернизацията в рефлексивна. Това означава обществото да е наясно какво печели и какво губи в ценностен смисъл от модернизацията.
Функционирането на свободата е неизбежно противоречив процес, свързан с противоречиви връзки и зависимости с другите функциониращи в обществото ценности, и респективно с йерархията им. Където има функционираща свобода, има винаги по-голяма или по-малка несигурност. Хората и обществото имат увереност като се основават на опита, и като вземат предвид други основания, че могат да преодолеят несигурността, която изпитват, и да постигнат сигурност. Тази увереност мобилизира техните усилия и креативни способности.
Загърбването на отговорността, свързана със свободата, става по различни съзнавани или неосъзнати причини, но все едно превръща свободата в свръхценност. Статусът на свръхценност е напускане на йерархията на ценностите и установяване на нейно място на ценностен безпорядък. Обезсмислянето на човешкия, и на човешкото общество и общност живот от ценности е непоносима празнота.
***
Фундаменталните европейски ценности, и на първо място свободата и модерната демокрацията, която е основана на фундаменталната ценност на човека като самоценност, определят възхода и страшните падения на Европа, която познава толкова много кръвопролитни и разрушителни войни, Първата и Втората световни войни, които са несравними ужаси в цялата история на човечеството. Великите постижения на Европа са я правили и я правят привлекателна. Противоречието е свидетелство за не-линейното развитие на Европа, на отделните национални общества и на общественото развитие изобщо. Не-линейното развитие се определя от двусмислеността на социалните факти. Не става дума за криволичене по пътя на прогрес и регрес. Въпросът е какво се губи при едно достижение в живота и в резултат на това, какви нови действителни проблеми възникват пред хората и народите.
Краят на Втората световна война и разгрома на нацизма и фашизма беше възможен благодарение на съюз на демократичния свят и на тоталитарно-комунистическия сталинистки режим. Колосалните разрушения, милионите осакатени хора, милионите жертви на войната, Холокоста (шест милиона евреи са убити по време на Холокоста), неописуемите страдания на живите, поставят страшния и болезнено мъчителен въпрос за смисъла на европейското изкуство, хуманитаристика, философия, културни творения и ценности.
***
Сталинският тоталитарно-комунистически режим се докопва до атомното оръжие. Следвоенният мир е пред безпрецедентна в историята на човечеството перманентна заплаха – студената война. Студената война е между свободния свят и тоталитарно-комунистическия режим. Тази война не е убиването на себеподобните, а надвиснало самоубийство на човечеството. Страхът от такова самоубийство е същината на войната като злокобен процес. Човечеството не е познавало по-дълбока несигурност.
През 1949 г. е създаден междуправителствения съюз за сигурност между САЩ, Канада и десет западноевропейски държави – НАТО. Това е военна организация за отбрана. Свободата, демокрацията и всички останали позитивни европейски ценности, каквито са националните ценности на европейските страни, могат да функционират пълноценно в условията на мир, който е защитен. Особеността на гарантираната от НАТО сигурност е перманентната студена война, която генерира перманентно несигурност. Сигурността на Европа и на европейското човечество естествено не изчерпва проблемите пред които са изправени европейските народи и национални държави.
***
Благоденствието почива на желания, потребности, интереси, знания, ценности, воля, социална причастност и солидарност. Европейските страни извличат важни поуки от грандиозната катастрофа. Важна стъпка е учредяването на Съвета на Европа (1949), призван да насърчава демокрацията, защитата правата на човека и върховенството на правото. Функционирането на позитивните ценности се нуждае от непрестанни грижи, защита и управление на напреженията и конфликтите между тях. Функциониращата демокрация показва тежки недъзи и в този случай са нужни усилията за изправяне на нейното функциониране, което е конкретно. По такъв начин стоят нещата с правата на човека и с върховенството на правото. Съветът на Европа е институционализация на грижите, защита и насърчаване на адекватното функциониране на фундаментални европейски ценности.
Замисълът и проектът за мащабен поврат в историческото развитие на Европа през модерната епоха е създаването на Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС). Това е доброволен акт на държави (Франция, Западна Германия, Италия, Нидерландия, Белгия и Люксембург), съгласие между тях, наднационален съюз за пресичане на възможността да се използват тези основни суровини за военната промишленост. Икономически интереси със стратегически политически цели и ценности. Както се казва в историческата Декларацията на Шуман (май 1950) „Световният мир не може да бъде запазен без съзидателни усилия, пропорционални на опасностите, които го грозят“. Необходимо е обединение на Европа по пътя на последователни стъпки, които изискват солидарност. „Обединяването на производството на въглища и стомана ще промени съдбата на регионите, отдадени дълго време на производството на оръжия, на които те самите най-често бяха жертви“. Желаният поврат към обединение на Европа изисква преодоляване на вековното противопоставяне на европейските народи, и на първо място между Франция и Германия. Идеята е да се положат с ЕОВС основите на бъдеща европейска федерация. Финалната цел е гарантиране на мира. Последователно се създават ключови институции като Европейски парламент, Европейският съвет, Съветът на Европейския съюз, Европейската комисия. Създадени са: Съдът на Европейския съюз, Европейската централна банка, Европейската сметна палата. Европейският съюз е безпрецедентна и уникална наднационална политическа конструкция, която не е федерация, но не е и съюз между отделни суверенни национални държави, каквито са познати в Европа и света през модерната епоха. Функционирането на тази конструкция и обединение на европейски народи и национални общества и държави е регламентирано от учредителните договори на Съюза: Договора за функционирането на Европейския съюз (1957 г.), Договора за Европейския съюз (1992 г, Договора от Лисабон (2007 г.). Основните институции на ЕС са във функционални връзки и сътрудничество при определяне на дневния ред на Съюза и с оглед на законотворчеството в него.
Архитектурата, функционирането и развитието на ЕС са съобразени с неговите основополагащи принципи, фундаменталните европейски ценности и стремежът към благоденствието на европейските народи, които са направили свободен избор за пълноценно развитие и просперитет. Страните членки се отказват доброволно частично от своя суверенитет, за което получават много повече от това, което дават, ако се мисли изборът като размяна. Мотото на ЕС е „Единство в многообразието“. Мотото изразява духовната, социалната и политическата форма на Европейския съюз. Този категоричен императив е привлекателен, увличащ, но труден за реализиране.
Националните ценности на страните членки на Съюза са естествено различни и в своята конкретност са уникални, както е уникална всяка отделна нация, а тъкмо националните ценности конституират нейната самоличност. НАЦИОНАЛНИТЕ ЦЕННОСТИ на всяка отделна страна са европейски: българските национални ценности са европейски, както са европейски френските, немските, италианските, испанските и т.н. Образува се общоевропейска констелация на ценности. Има естествено конфликти в сферата на националните ценности и конфликти между националните ценности в рамките на Европейския съюз.
Двата реда ценностни конфликти усилват негативната ценностна нагласа несигурност, която варира между оптимум и минимум, преживявана от засегнати групи и общности, отделно национално общество или група общества. В близкия и средния изток има нестихващи огнища политически репресии и гонения, които предизвикват имигрантски потоци към Европа. Потоци от имигранти от Африка текат също към Европа.
Политиката на ЕС се ръководи от фундаменталните европейски ценности на хуманизма, защита правата на човека. С течение на времето в някои от по-богатите страни са се установили значителни общности, носители на ценности, които не са европейски. От гледна точка на европейския мултикултурализъм това не би трябвало да е проблем. Реалностите обаче са други. Не са редки случаите, когато позитивни ценности в променен контекст се превръщат в негативни. Така се получава с вдъхновяващата идея на мултикултурализм. Приетите чужденци от други култури и носители на различни от европейските ценности като гости и заселници се обособяват в гета. Те отказват да се интегрират в приемащата страна. Получава се особен вид фрагментация, която изглежда непреодолима. Това е всичко друго, но не и мултикултурализъм. Тези и подобни феномени поставят сериозни и животрептящи въпроси.
Животрептящи са въпросите относно европейската идентичност. Идентичността е индивидуална и колективна. Индивидуалната идентичност е свързана с въпроса „Кой съм аз?“. Когато личността се затруднява да отговори на въпроса, това е признак за криза на личността. Когато възникват затруднения да се отговори на въпроса „Кои сме ние?“ това е признак за криза на колективната идентичност. Индивидуалната идентичност е немислима без колективна идентичност, тъй като човешкия индивид е немислим извън обществото. В обществото колективната идентичност се конкретизира от най-абстрактната определеност до най-конкретната си форма и съдържание. В модерното национално общество членовете на обществото определят индивидуалната си идентичност чрез референция към своята колективна идентичност, каквато е националната идентичност.
(Следва)
