Този текст е написан от Тони Филипов, д-р през февруари 2006 г. Решихме да го припомним, защото главният му герой е съветник и пламенен защитник на главния прокурор Гешев.
Изтъпанчил се вчера г-н Филчев пред руския посланик и му заявил високоотговорно: “Сега ще ви издекламирам едно стихотворение за Русия от Иван Вазов. И почнал: “Кат Русия няма втора… “ И го изкарал до края.
Потапов останал силно задоволен от този израз на българо-руска любов. Проблемът обаче е, че Филчев го излъгал (съзнателно или не, все едно). Стихотворението не е от големия поет и изявен русофил Вазов, а от Петко Славейков, който в отделни моменти не е бил съвсем русофил. А от Вазов е друго стихотворение: “Русия! Колко ни плени туй име свято, родно мило!…
Както и да е! Но по-нататък Филчев продължил със слово за общите славянски корени и общата историческа съдба на България и Русия. Според нас в този момент е дълбоко политически неправилно да се цитира Славейков (дори и умело прикрит като Вазов). Защото Русия не ни е вече опора, друга опора имаме! Отношенията ни с Русия са горе-долу като през 1886 г. и по подходящо би било да се цитира Драган Цанков: “Не ви щем ни меда, ни жилото…”
Не за пръв път страдат Славейкови от неграмотни потомци.
Преди време царят обяви Петко и Пенчо за братя. Даже каза, че си ги спомнял. Което в буквален смисъл е невъзможно, защото Славейков-джуниър е починал през 1912 г. По-вероятно Симеон ги е виждал на пл.”Славейков” и там се е подвел. И това е разбираемо. Оня чапкънин, скулпторът, ги е издокарал даже не като братя, ами направо като еднояйчни близнаци.
И като се сетим, че така са сложили пейката на тези заслужили на народа си люде, че по цял ден да четат надписа “Софийска вода”, ни става тъжно. Защото Петко Славейков, както свидетелства Иречек, много мразел водата за пиене. За разлика от другия Петко – Каравелов, който пък е мразел за миене, но това е друга история.
Когато царят се обърка, един професор деликатно му обърна внимание на погрешката и царят се извини: “Стават такива лапсуси на стари години”.
А Филчев даже и не разбра, че се е объркал, т.е., че е сторил лапсус.
Но не е лапсус, не е! На подобни грешки древните римляни са викали Lipsus Libri Lеgendi (Демек, пропуски в задължителната литература.)
И след този липсус Филчев заслужено заема място вдясно от Нина Чилова.
В крайна сметка това също е епикриза в някои отношения. При това няма как да бъде оспорена.
