Групата се засече с ученици от 122-ро училище и премиерът си каза няколко думи с учителката, но категорично отказа да говори с журналисти, с думите, че има много работа. След като поднесе цветя пред паметника, Борисов и министрите си тръгнаха.

Дочул обаче поздрав от преминаващи граждани: „Честит празник“, премиерът първо отвърна „Честит и на вас, също“, а след това се впусна в размишления пред министрите си:

– Може ли обесването да е честване на нещо. То е като Ра̀зпети петък. Защо да е празник? Даа, поклон – всичко това. Ама „Честит празник“, не мо`е да е към бесилото – празник… Все едно Ра̀зпети петък празник ли е?

– Тогава не е празник, тогава се страда най-много – отвърна му спортният министър Красен Кралев.

– Даа, тъжен, прекланяме се. Тре`а да ни е срам, включително. Или вчера (има предвид, че Левски е обесен всъщност на 18 февруари)? – присети се Борисов.

– Вчера, да – потвърди вътрешният министър Младен Маринов

– Ааа, и то затова е така… Вместо да го спасиме…

– Не е има̀ло държава тогава – отговори му финансовият министър Горанов.

– Айде, да вървиме – завърши размишленията си премиерът.

……….

*Заимстваме текста и снимката от колегите от в. „Сега“, защото ни се иска откровенията на нашия неподражаем премиер да стигнат до колкото се може повече граждани и избиратели.