(Статията е публикувана във в. Ретро през май, 2016 г.)
На 18 април в предаването на Цветанка Ризова Борисов съобщи ексклузивната новина, че Пеевски напуска България. На поредното задаване на „Лондонския въпрос” (Вижда ли Пеевски в огледалото?) той отговори: „Пеевски си отиде, напуска страната и скоро няма да е дъвка. Той е най-удобната дъвка за всеки, какво ще говорят после не знам.”
Прозвуча много неуместно. И не стана ясно в кое от безбройните си качества премиерът направи това съобщение. Нито откъде има тази толкова интимна информация? Лично Пеефски* ли му е споделил, или му е пратил хабер по човек? Пълна енигма. А и Цветанка не се сети да го попита.
Сайтът „Фрогнюз”, който по някаква причина успя да си намери кауза на страната на Цветан Василев, написа, че младият бизнес гений и неговият наставник са се изпокарали. Бягството на Пеефски било предшествано от тежък скандал с Доган, който се разразил в деня след рождения ден на агата. Колегите го разказаха в присъствен дискурс, гаче са били там.
Делян: Не съм банкомат да ме източвате постоянно. Купувайте си изборите сами! Само пари искате! Пари, пари, пари – няма вече!
Доган: Ти за какъв се мислиш, бе! Аз съм те създал! Без мен си нула, петно! Дадох ти бизнес империя в ръцете, не си изкарал сам и един лев. Самото ти име срина доверието на нашите хора в ДПС наполовина! Хората се отвращават от теб, търпят те заради мен, иначе да са те изхвърлили като боклук отдавна!
Делян: Ще се махна и без това не мога да ти дишам демагогията и простотиите повече!
Доган: Няма кой да плаче за теб, но имаш дългове, които ще платиш! Ще пла-тиш – знаеш това!
Ще плати, ще плати… Получава се малко здравен казус. Или ще плати с пари, или с живот и здраве. Всички, които през годините направиха опит да не платят, вече са при баба на могилата. Отидоха си млади и зелени и оставиха веселите вдовици да им харчат милионите – Весела Кюлева, Дарина Павлова… Тези, които върнаха парите на истинските им собственици, днес не са толкова богати. Но са живи.
И той се досеща накъде вървят нещата. По информация от медиите охранявали го като чеченския президент. Такава параноя го друсала, че бил заповядал да зазидат прозорците на спалнята му в луксозния хотел „Берлин“ в Бояна, където често преспивал. Изобщо така го страхува народната и друга любов, че регистрира шефа на охраната си и още един като сътрудници на НС, за да могат да го пазят и в сградата. Дано го опазят. Физическата охрана може да му помогне само ако някой е решил да го набие. Но, според нас, той отдавна е преминал тоя етап.
От един разбойник, Коце Маца, съм запомнил: „Човек в зряла възраст трябва да има добър адвокат, добър счетоводител и добър свещеник.”
Пък депутати от ДПС шушумушат, че Пеефски строял хотел за $100 млн. в Дубай. Надявал се тази инвестиция да му купи закрила от тамошните власти, в случай, че българската прокуратура го разприятели. Според писания в медиите още през 2012 г. Пеефски е купил луксозна вила за къде $10 млн. в баровския квартал „Емирейтс Хилс“, на брега на езерото „Бурж Халифа, в което се къпели само шейхове и чужди милиардери.
Но няма толкова далечно място, където да избягаш от съдбата си.
През миналата седмица обаче един седмичник съобщи, че Пеефски е подал две декларации пред парламентарната комисия за конфликт на интереси за придобиване на нова собственост. Изкупил е дяловете на майка си в четири компании. Една от тях е „Балканска медийна компания“, издател на вестниците „Монитор”, „Телеграф” и т.н., които от семейна собственост стават лична собственост на корпулентния бизнесмен.
Та излиза, че съобщението за отпътуването на Пеефски е малко преувеличено. Премиерът ни е подвел. Или, както се казваше в оня хубав стар виц, не е взел предвид часовата разлика.
Запознати с „юридическите” практики в задкулисието обаче твърдят, че тече процес на комасация, на окрупняване на бизнеса и съсредоточаването му в едни ръце с цел по-лесното му връщане на истинския собственик. Защото нали, ние като интелигентни хора никога не сме си мислили, че Пеефски е нещо повече от аватар на големия главатар. Който не почетен, ами и починал да е, пак няма да изпусне конците на бизнесимперията, която създаде. Пеефски е просто момчето за всичко, избрано заради качествата му (в онази среда наистина се смятат за качества, колкото и да не ни се вярва) да развие империята. И той направи всичко, което можеше и трябваше. И стана излишен. Пък и много се освети. Днес той е вреден – и за бизнеса, и за ДПС, и за премиера, и за цялата политическа класа. Всички панически се дистанцират от него. Дори Станишев си посипа главата с пепел каква грешка бил направил с назначаването му за шеф на ДАНС. Грешка друг път! Същият този Станишев навремето уволни Пеевски за грозен скандал за изнудване, свързан с „Булгартабак”. Но сега погледнал в очите на Пеевски и видял, че този човек е изживял „силен личностен катарзис”…
При толкова много изпращачи Пеевски ще си отиде, няма как. Но какво от това? Друг ще го смени и толкоз! Майката родила Пеевски, нянката, която го откърми, остават. Те ще родят и откърмят нов Пеевски. Колкото и уникален да изглежда, той не е личностен, а обществен феномен. Само в нездрава среда като нашата икономическият просперитет може да се гради с откровени разбойнически похвати. Както казваше Гепи Мангизов, героят на Пратчет от „Пощоряване”, „Без спекулация няма капитализация.”
Всяко време си ражда героите и те са такива, каквито са му нужни. Епохата на дивашкото натрупване на капитали изискваше полуграмотни, алчни и безскрупулни авантюристи. Хора без име, за което да се грижат, без биография, която да пазят, без предци, за чието наследство да милеят. Хора от никъде и за малко. Магураджии и търгаши, бармани и крупиета, откровени мутри. С една дума черноработниците на първоначалното натрупване. С времето те постепенно отмират, и буквално и преносно. Заменят ги белите якички. Както са казвали някога французите, Пеефски умря, да живее Пеефски. Наследникът сигурно вече е тук.
Истории, като тази на Пеефски, трябва да се знаят. Защото са поучителни – за мястото, за хората, за нравите. Когато става парламентарен секретар на транспорта през 2002 г., по времето на управлението на Сакскобурготски, младежът Пеевски е скъсан като карпатски вълк – няма жилище, няма кола, няма пет лева на влог. И му дават ведомствен апартамент. Само няколко месеца по-късно брои 83 000 лв. по нотариален акт (а всъщност поне тройно повече) за мезонет 200 кв. м. Да е спечелил от тотото, не е възможно, защото по него време майка му е шефка на тотото и би се получил конфликт на интереси…
Пеевски е бушон и, което е по-важно, изглежда си като бушон. Видът му е на човек, нетърпелив да се издигне. Което обяснява защо толкова бързо беше засмукан от системата. На 23 г., без образование и нито ден трудов стаж, Пеевски влиза в борда на пристанище Варна. Малко след това се свързва с ДПС, където получава истинското признание за способностите си. Доган си го харесва и го прави зам.-министър на Етем с ресор Държавния резерв. Точно в такъв момент Великият комбинатор възкликваше: Ето ме и милионер! Сбъднаха се мечтите на идиота!
После палачинката се обърна. Медиите на Пеевски дадоха всичко от себе си, за да спрат „Тиквата” от похода й към властта. Но не би. Вечерта на изборите в НДК Борисов изрекъл такова „устноматерно сквернословие” по адрес на Пеефски и неговата майка, че ми е неудобно да го повторя. Представям си как са лазили, сиромашките, за да не се сбъдне това пророчество? Моят приятел Сан Антонио казва за такива хора в такива ситуации, че си въртят задника по-бързо от сабята на безнадеждно обкръжен сарацин. Но е факт, че оцеляха. И не просто оцеляха, а получиха невиждан простор за развитие. Вместо да разследва дейността на Министерството на бедствията и авариите, Борисов го разформирова, пръсна дейността по други три министерства, далаверите успешно бяха заметени, особено тези в Държавният резерв. После с приятелското намигване на властта Пеевски успя да монополизира българския печат, а след това и разпространението. Бавно и неусетно почти цялата централна и провинциалната преса се групира на обратната страна на свободата на словото. За разцвета на КТБ беше необходимо повече от намигване. А за фалирането и разграбването на активите й от Пеевски и групата му без преувеличение си трябваше затваряне и на двете очи. И после играта направо загрубя. Придобиването на Булгартабак, спечелването на обществени поръчки за милиарди не може да стане без активното съдействие на властта. Ако бяхме малко по-смел, или поне информиран, бихме казал, че е ставало в съучастие. Сайтът „Бивол” писа: «Официално “Булгартабак” се продава на руска банка, но се оказва, че парите идват от няколко офшорки, зад които стоят Пеевски, премиерът Борисов с 10%, Доган с 10% и Сталийски с 10%.»
Но до широката публика стига друго – Борисов не знаел, че Пеефски стои зад БТ: „Аз не знам някога да е стоял. Не мога да коментирам нещо, което не знам.“
Ако един премиер не знае кой е купил цял важен за икономиката отрасъл, значи е много глупав. Борисов не е. Но предпочита да изглежда некомпетентен, нежели корумпиран. Щото с некомпетентност в тая държава никой няма да учудиш. Не че с корупция ще учудиш, де…
Та казвам, че Пеевски е само еманация на общественото зло, което извира от политическата система. Това е истинският Картаген, който трябва да бъде разрушен. Пеефски е рожба на Доган, акуширан от Сакскобурготски, Станишев, Борисов, Орешарски. Ако го нямаше, щяха да го измислят. Защото им е нужен.
……
* Авторът пише Пеевски с „Ф” като отмъщение за „ЛаФка”.
