„Познаха“ ли социологическите агенции резултатите от изборите?

„Познаха“ ли социологическите агенции резултатите от изборите?

Преди изборите през октомври 2024 г. написах статия със заглавие „Ще „познаят“ ли социологическите агенции резултатите от изборите?“. Логично беше след изборите да се напише втора статия със заглавие „“Познаха“ ли социологическите агенции резултатите от изборите?“ Но написването на тази втора статия се забави, тъй като веднага след изборите стана ясно, че преброяването на гласовете в определени секции е атакувано с жалби към Конституционния съд. А все пак, за да се провери дали социологическите агенции са „познали“, трябва да сме сигурни, че СИК, РИК и ЦИК правилно са преброили гласовете. Сега, след като излезе решението на Конституционния съд, вече втората статия може да бъде написана.

Най-напред ще припомня обобщенията от първата статия:

1. Получените стойности от извадките не са точни числа, а са оценки, които са обременени с някакви грешки. Заради грешките е възможно истинският процент да се намира в някакъв интервал (наречен доверителен интервал) плюс/минус около оценката, като може да се изчисли вероятността истинският процент да попада в доверителния интервал;
2. Изчисляването на тези вероятности е възможно, само когато извадката е представителна. Ако извадката е непредставителна, грешките са много по-големи. При предизборните проучвания обаче външен наблюдател не може да определи дали извадката е представителна или не. Може единствено да се довери на социологическата агенция, че е направила извадката по всички правила и наистина гарантира представителност;
3. Но дори и в идеалната ситуация, когато представителността на извадката е гарантирана, не може да се очаква социологическите агенции да „познаят“ резултатите от изборите, когато между предизборното проучване и изборите има достатъчно време за провеждане на предизборна кампания. Колкото предизборното проучване е по-близо до изборите, толкова е по-голяма вероятността социологическата агенция да „познае“ резултатите.

Също така, отново навсякъде в текста думата „познава“ ще бъде написана в кавички. Това е така, защото работата на социологическите агенции не е да „познават“ резултатите от изборите, а да правят научно обосновани предвиждания, основани на представителни данни.

Нека сега, най-напред да направя няколко методологически бележки:

• За да бъде коректно сравнението, трябва предвижданията на социологическите агенции да се сравнят с резултатите от гласуването на територията България. Това е така, защото социологическите агенции не анкетират в чужбина. Затова от общия брой на гласувалите за всяка партия/коалиция извадих броя на гласувалите в чужбина за тази партия/коалиция. Така получих броя на гласувалите на територията на България за всяка партия/коалиция. И след това изчислих процентите, които сравних с процентите на социологическите агенции. Всички резултати по-долу се отнасят до тези проценти, изчислени само за гласуването на територията на България.
• За визуализация на получените резултати съм използвал една графика, която на английски език се нарича forest plot (не ми е известно да има подходящ превод на български език). На тази графика различните изследвания се подреждат вертикално едно под друго в хронологичен ред. След това оценката, получена от извадката, се изобразява с някакъв маркер (кръг, квадрат, ромб и т.н.). Към оценката се изобразява отляво и отдясно доверителният интервал. С пунктирана вертикална линия обикновено се изобразява претеглената средна от оценките на всички изследвания. С плътна вертикална линия се изобразява някаква критична стойност (ако има такава) .
• В графиките по долу с червена плътна вертикална линия е изобразен четирипроцентовият праг за влизане в парламента, което в нашия случай е въпросната критична стойност. С червена пунктирана вертикална линия обаче не е изобразена претеглената средна оценка от всички изследвания, а са изобразени резултатите от изборите, така както бяха публикувани непосредствено след изборите. Със зелена пунктирана вертикална линия са изобразени резултатите от изборите след решението на Конституционния съд.
• Направени са отделни графики за всички партии/коалиции, които получиха повече от един процент от действителните гласове. Партиите/коалициите са подредени в низходящ ред според техните резултати.
• Анализирани са девет предизборни проучвания:
• Три на Център за обществени и политически изследвания и проучвания „Галъп Интернешънъл“:
  • 1-9 август 2024 г. – извадка от 802 пълнолетни граждани;
  • 28 септември – 6 октомври 2024 г. – извадка от 806 пълнолетни граждани;
  • 10-21 октомври 2024 г. – извадка от 1007 пълнолетни граждани;
• Две на Изследователски център „Тренд“:
  • 17-24 септември 2024 г. – извадка от 1003 пълнолетни граждани;
  • 16-22 октомври 2024 г. – извадка от 1002 пълнолетни граждани;
• Две на Агенция за маркетингови и социални проучвания „Алфа рисърч“:
  • 18-24 септември 2024 г. – извадка от 1000 пълнолетни граждани;
  • 20-23 октомври 2024 г. – извадка от 1000 пълнолетни граждани;
• Едно на „Медиана“:
  • 8-13 октомври 2024 г. – извадка от 978 пълнолетни граждани;
• Едно на „Екзакта Рисърч Груп“:
  • 19-22 октомври 2024 г. – извадка от 1050 пълнолетни граждани.
• За изчисляването на доверителните интервали е използван подходът от моята статия „Bayesian Inference of Relative Frequency. (In the Case of Electoral surveys)“. За да може всеки лесно да може и сам да изчисли доверителните интервали, беше създаден онлайн калкулатор. Доверителните интервали са изчислени с 95% вероятност. Ще считам, че една социологическа агенция е „познала“ резултатите, ако процентът, изчислен от ЦИК, попада в доверителния интервал.

И така…

Фиг. 1. Избирателна активност

Резултатите показват, че единствено Изследователски център „Тренд“ са „познали“ избирателната активност. Всички останали социологически агенции са прогнозирали по-ниска избирателна активност, отколкото тя е била в действителност.

Фиг. 2. ГЕРБ – СДС

Фиг. 3. Коалиция „Продължаваме промяната – Демократична България“

Фиг. 4. Възраждане

Фиг. 5. ДПС – Ново начало

Фиг. 6. БСП – Обединена левица

Фиг. 7. Политическа партия „Има такъв народ“

Фиг. 8. Алианс за права и свободи – АПС

Фиг. 9. Политическа партия МЕЧ

Фиг. 10. Политическа партия „Величие“

Фиг. 11. Синя България

Резултатите показват няколко неща:

Първо, решението на Конституционния съд на практика не е променило процентите на партиите/коалициите. Разликите спрямо първоначалните резултати са пренебрежимо малки:

• При две партии/коалиции (ДПС – Ново начало и Коалиция „Продължаваме промяната – Демократична България“) разликата е във втория знак след запетаята, т.е. разликата е от порядъка на няколко стотни от процентния пункт;
• При пет партии/коалиции (Възраждане, Политическа партия „Има такъв народ“, Политическа партия „Величие“, Политическа партия „МЕЧ“ и БСП – Обединена левица) разликата е в третия знак след запетаята, т.е. разликата е от порядъка на няколко хилядни от процентния пункт;
• При три партии/коалиции (Алианс за права и свободи – АПС, ГЕРБ-СДС, Синя България) разликата е в четвъртия знак след запетаята, т.е. разликата е от порядъка на няколко десетохилядни от процентния пункт;

Фиг. 12. Разлики между процентите, изчислени след решението на Конституционния съд, и първоначалните проценти, изчислени непосредствено след изборите

Второ, прави впечатление, че единствено при ДПС – Ново начало разликата е отрицателна и също така тази разлика е най-голяма като абсолютна стойност. Това означава, че единствено ДПС – Ново начало са загубили (макар и пренебрежимо малко) от повторното броене на гласовете, докато всички останали партии/коалиции са спечелили (макар и пренебрежимо малко).

Трето, социологическите агенции като правило са „познали“ резултатите от изборите. С две изключения:

• ДПС – Ново начало. Абсолютно всички социологически агенции са прогнозирали по-ниски резултати от получените на изборите. Това може да бъде обяснено по два начина:
  • Тъй като социологическите агенции анкетират пълнолетни граждани за тяхното намерение за гласуване, може да се предположи, че те не могат да регистрират купения и/или контролирания вот. Затова може да се допусне, че социологическите агенции са уловили действителното желание за гласуване за ДПС – Ново начало, а разликата между техните резултати и резултатите от изборите е именно купен и/или контролиран вот;
  • Тъй като след разделянето ДПС – Ново начало запази името ДПС, може да се предположи, че част от избирателите на Алианс за права и свободи – АПС са били объркани от името и са гласували за ДПС – Ново начало, мислейки, че гласуват за „правилното“ ДПС. Обаче всички социологически агенции са „познали“ резултатите на Алианс за права и свободи – АПС, така че това допускане е по-малко вероятно.
• Синя България. Две от социологическите агенции (Изследователски център „Тренд“ и Център за обществени и политически изследвания и проучвания „Галъп Интернешънъл“) са „познали“ резултатите на Синя България, докато останалите три социологически агенции (Агенция за маркетингови и социални проучвания „Алфа рисърч“, „Медиана“ и „Екзакта Рисърч Груп“) не са „познали“. Това може да се обясни с много ниските резултати на Синя България. При обем на извадката от около 1000 пълнолетни граждани и прогнозирана избирателна активност от около 30%, социологическите агенции са изчислявали процентите на партиите/коалициите върху около 300 пълнолетни граждани. Резултатът на Синя България е малко над 1%, което означава, че в извадките би трябвало да са попадали около трима пълнолетни граждани. Но поради случайния характер на извадките е възможно вместо трима да попаднат четирима или петима. Това обаче би повишило процента – с малко, но достатъчно, за да се получи разминаване между доверителните интервали, получени от извадките, и резултатите от изборите.

И така, „познаха“ ли социологическите агенции резултатите от изборите? Отговорът е да, като цяло „познаха“. Но да припомня нещо от предишната ми статия:

Ако месеци преди изборите социологическите агенции „познаят“ резултата, това не е индикатор, че агенциите работят добре, а е симптом за два възможни проблема:

1. Гласуват само твърдите избиратели на партиите/коалициите;
2. Партиите/коалициите не са провеждали кампания.

А може и да е комбинация от двете – тъй като гласуват само твърдите избиратели, чийто избор не може да бъде променен от каквато и да е кампания, то партиите/коалициите изобщо не си правят труда да провеждат кампания или правят кампания проформа, колкото да не бъде забравено тяхното съществуване.

Ако се провежда реална кампания, която има за цел да привлече и избиратели извън кръга на твърдите ядра, то се очаква резултатите от предизборните проучвания да се променят във времето. И колкото по-рано е направено едно предизборно проучване, толкова по-малка е вероятността то да „познае“ резултатите от изборите.

Така че, социологическите агенции „познаха“, но какво от това.