Велизара Цонева
След оставката на правителството заради протестите, разговорът в България отново се завъртя около това как хората да излязат и да гласуват масово, за да бъде разбит моделът „Пеевски“ и клиентелистката система. Тук обаче, фокусът ми е в това колко различно го разбират различните хора. Смятам, че огромният проблем е, че живеем в различни информационни реалности.
За част от обществото „моделът Пеевски“ е напълно ясен – овладяна държава, зависимости между политика, прокуратура, медии и икономически интереси, безнаказаност и подменена демокрация. За друга част това е просто поредната опорка на „градската десница“, на „умнокрасивите“, на „пуделите“, на „соросоидните кръгове“, измислено плашило, с което едни хора си обясняват защо все не печелят избори и защо непрекъснато поучават „народа“. Тези две групи не спорят ефективно помежду си, защото дори не използват един и същи речник. Те живеят в различни информационни светове.
Това е и причината в момента да има толкова много шум и толкова малко смисъл. Посланията се въртят до изтъркване, без да се превеждат на човешки език. „Гласувайте масово“ звучи добре, но не отговаря на въпроса защо човекът отсреща да го направи. „Разбийте модела“ няма стойност, ако не е ясно как този модел се отразява на живота му – в болницата, в съда, в цените, в работата, в усещането за справедливост.
В този шум изпълзяват и добре познатите фигури от прехода – политически рецидивисти, агресивни говорители, самопровъзгласили се антисистемни месии. Те не предлагат решение, а внушават едно-единствено нещо: че всички са еднакви и няма смисъл. Това е най-сигурният начин да запазиш статуквото – не като защитаваш властта, а като обезсмислиш избора.
Паралелно с това хибридната пропаганда работи на пълни обороти. Тя не цели да убеди, а да обърка. Не казва „гласувай за този“, а „не вярвай на никого“. Подкопава самата идея, че истината изобщо съществува. В среда, в която всичко е „въпрос на мнение“, най-силният винаги печели.
Всичко това идва от един стар и дълбок проблем – различната медийна грамотност и различната ценностна рамка. Едни хора разпознават манипулацията, търсят достоверни източници, правят връзки. Други получават информацията наготово и безкритично от фейсбук групи, вайбър съобщения, телеграм канали и телевизионни студия, в които факт и внушение нямат ясна граница. Но тези послания предизвикват емоции и с това печелят одобрение. Обикновено страх, възторг и омраза едновременно. Това е резултат от години системно занемаряване – от детската градина, през цялото училищно образование, до висшето училище.
Ако има изход, той не е в още по-силно викане вътре в собствения балон. Нужна е промяна на езика. Говоренето трябва да слезе от абстракциите и да стане конкретно и разпознаваемо. Не „завладяна държава“, а защо твоето дело се бави с години. Не „модел Пеевски“, а защо местният силен човек е недосегаем. Когато системният проблем не се преведе в лично преживяване, той остава празна фраза.
Също толкова важно е кой говори. Хората не се убеждават от анонимни постове и лозунги, а от хора, на които имат доверие. Лекари, учители, авторитети с биография, не с алгоритъм. Ако тези гласове ги няма, пространството се заема от най-шумните и най-безотговорните.
Трябва и ясна граница между критика и нихилизъм. Забелязвам все по-честото твърдения как всички са еднакви. Това внушение е може би най-успешната опорка на статуквото. Разлика има – между трудна, несъвършена демокрация и подредена система на зависимости. Ако тази разлика не бъде назовавана ясно, тя просто изчезва.
И накрая, трябва да се откажем от илюзията, че има магическо решение в един изборен ден. Масовото гласуване е инструмент, не панацея. Без доверие, без разбиране и без обща реалност то остава пожелание. Истинската битка е за смисъла. Тя минава през дългосрочна инвестиция в медийната грамотност – в умението да различаваш факт от внушение, новина от пропаганда, критика от целенасочено обезверяване. Докато големи групи от хора продължават да живеят в среда, в която всичко е „еднакво вярно“ и „всички лъжат“, всяка промяна ще бъде крехка и обратима.
Без тази инвестиция всяка следваща криза ще изглежда по един и същи начин – много шум, много страх, много говорене и малко смисъл. И все същият модел ще оцелява, не защото няма алтернатива, а защото няма споделена основа, върху която тя да бъде разпозната.
Докато живеем в различни информационни светове, моделът, който искаме да разбием, ще продължи да печели. Не защото е по-силен, а защото ние не сме научени да различаваме кое е реалност и кое е удобна лъжа.
Велизара Цонева е журналист в телевизия „Загора“.
