Toilet day

(Тони Филипов, д-р, 2007)

Утре е Ден на тоалетната. Празнува се от 2001 г., когато на свой конгрес в Сингапур Световната организация на тоалетните го реши. Ние обаче, от липса на традиция вероятно, не го честваме. Когато през 1852 г. на Флитстрийт се открива първата обществена мъжка тоалетна, у нас Паисий още не е почнал да ни пише историята. Освен това ни липсва и модерна философска култура, за да осмислим по нов ночин тая дейност. Защото сме жертва на демодирания естетически идеал, който съответства на категоричното приемане на битие. Според него тая дейност и продуктите от нея са отречени и всички се държат така, сякаш те не съществуватк.(Вж. Милан Кундера, „Непосилната лекота на битието“)

Да не ви мътя главите с философия. Просто ми се ще и ние да празнуваме. Защото тоалетната е свещено място за българина. Място за свободен размисъл така да се каже И единственото, където може да си изпъшка, без някой да го обвини в опозиционна пропаганда. В световен мащаб е изчислено, че човек прекарва 3 години от живота си по тоалетни. В съвременното общество на пълна алиенация, това време нараства стремително. Затова съвременните тоалетни вече имат уайърлес (безжична интернет връзка), покритие от всички мобилни оператори. Е, у нас уайърлес засега има само в Докторската градинка, но там пък няма тоалетна.

Установено е, че най-много време в тоалетната прекарват американците. Което е логично, щото те и най-много потребяват. Само за Деня на благодарността изхарчват по 10 млрд. долара. И обратно, най-малко потребяват българските пенсионери, които само на Коледа харчат по повече от 10 лв. Защото те от една страна си ограничават доброволно потреблението, а от друга, поради състоянието на Здравната каса, докторите им изискват все повече материал за изследванията…

В исторически план трябва да се отбележи, че тоалетната е изиграла значителна роля в борбата срещу тоталитарния режим. Помня как на дувара на тоалетната на паркинга на Сливенските минерални бани някой беше написал с…, няма значение с какво, лозунг: “Не се напъвай, тук план няма.” Комунистите нали на всичко бяха турили план и затова неизвестен дисидент ги иронизираше. Тая форма на протест срещу режима беше една от най-разпространените. Една голяма част от посетнешните дисиденти именно нея практикуваха.
Както и да е. И в наше време този тип заведения играят политическа роля. Оня ден писахме, че в Шумен съхраняват бюлетините в дамската тоалетна.

Освен това тоалетната у нас е бизнес, с норма на печалба, която конкурира алкохола, че и дрогата. Щото няма никакви вложения. И клиентът няма време да размисля дали му е изгодна офертата. В Несебър миналата година като пуснаха на търг градската тоалетна, нсачалната цена 2760 лв. скочи десет пъти. Щото няма по-печеливш бизнес от монопола над зора на 50 000 туристи. Човек като е на зор дава. Да имаше на всеки българин поне по един нужник под аренда. Ама у нас са кът.

Но пък от друга страна ние колко работи, дето ги нямаме, ги празнуваме…

Всеки българин има някоя мила случка с тоалетна. Аз например преди години бях началник и така се бях вживял… Чукат ми на тоалетната и аз, както съм си… строго викам: “Влез!” И тя влезе…