След победата на Тръмп на президентските избори в САЩ в края на 2024 година стана ясно, че предстоят сериозни промени по света и у нас. За разлика от предходния мандат на Тръмп, този път той спечели популярния вот, разполага с мнозинство в Сената и Конгреса на Щатите, а и се обгради с екип от лоялни съмишленици. И все пак темпото и мащабът, с които действа новият обитател на Белия дом, надминават очакванията. За малко повече от месец Тръмп промени политиката на Щатите по отношение на Украйна, започна и се отказа от търговски войни, полага хаотични усилия за замразяване на федерални фондове и уволни хиляди държавни служители в множество агенции. Политиката на Тръмп буди див възторг у едни и сериозни притеснения у други. Промените са не просто политически. Те имат отражение върху възприятията ни, тестват границите на нашето въображение и представата ни за това какво е възможно и какво – не. Независимо дали политическото наследство на 47-мия президент на САЩ ще остане в историята с положителен или отрицателен знак, присъствието на Тръмп в Белия дом започна дълбоки трансформации в Европа, които тепърва ще наблюдаваме. Ето няколко от тях:
1. Опит за нормализация на крайната десница
Възходът на крайно десните партии в цяла Европа е видим през последните 20 години. Те получават все по-високи изборни резултати, но включването им в управлението е по-скоро изключение. Европейските демокрации изолират крайнодесните от властта и формират все по-сложни коалиции, за да ги държат далеч от нея. Идването на Тръмп легитимира крайната десница. В Белия дом определено симпатизират на радикалните партии и не го крият. Ванс и Мъск съвсем директно агитират за Алтернатива за Германия. Претенциите на крайната десница нарастват и макар традиционно репертоара на подобни партии да е националистически (те не искат никакви вмешателства отвън), при управлението на Тръмп крайнодесните лидери вече не виждат заплаха за суверенитета на държавите, от които са част, когато Америка се намесва във вътрешната им политика. В резултат на това, политическият спектър в Европа продължава да се измества надясно. Системните партии изземат теми на крайната десница, за да ограничат отлив на избиратели. Християндемократите в Германия използваха темата с миграцията в рамките на предизборната си кампания, а вероятният нов канцлер на Германия Фридрих Мерц е може би най-яркият критик на политиките на Меркел. Киър Стармър във Великобритания също е превърнал мигрантската политика във важна част от управлението на лейбъристите. Вътре в рамките на британските лейбъристи се възражда движението “сини лейбъристи”, което възниква през 2009 година като отговор на глобалистките и прогресивни политики на Тони Блеър. Сините лейбъристи играят все по-важна роля в управлението на Острова и тяхната програма се мисли като шанс за ограничаване на отлива на избиратели към крайната десница на Найджъл Фараж, която се представя много добре в социологическите проучвания. Системните партии в Европа “одесняват”. По този начин си представят своето политическо оцеляване.
И макар дневният ред на крайната десница да се припознава все повече, политиката на Тръмп към Украйна предвещава изолацията на радикалните партии да продължи. По-голямата част от крайнодесните партии в Европа се позиционира в подкрепа на анти-европейската политика на Тръмп на фона на военния конфликт на границата на Съюза. Те остават извън формиращия се консенсус за увеличаване на капацитета за отбрана и сигурност на ЕС и по този начин остават маргинални и неприемливи партньори. Ефектът от политиката на Тръмп е, че дясно-консервативни правителства с ясен ангажимент за гарантиране сигурността на Европа, но и с ангажимент за изпълнение на значителна част от приоритетите на крайната десница, ще се превърнат в норма на Стария континент. Те ще бъдат съставлявани основно от център-десни и център-леви формации. Крайната десница едва ли ще е част от подобни управления и ще продължи да бъде изолирана.
2. Промяна на концепцията за демокрация
Една популярна теза след един месец от втория мандат на Тръмп е, че преди Америка промотираше демокрация, а при Тръмп промотира авторитаризъм. Това не е съвсем вярно. Америка на Тръмп далеч не е изоставила претенциите си да е демократична. Просто Тръмп и антуражът му проповядват особена версия на демократичния ред. Тази версия включва промяна на възприятията ни за демокрация и свобода. Свободата е освободена от ограниченията, които фактите й поставят, а демокрацията е освободена от възможността за контрол над властимащите. По този начин границата между демокрация и авторитаризъм се размива. Властта става безконтролна, свободата на мнение също не подлежи на контрол от фактите, които до момента сме мислили за обективни. Имаш свободата не просто да кажеш, че земята е плоска, но и да го представяш като мнение не по-малко значимо от това, че земята е кръгла. Невъзможността за съгласие около определени факти поставя под въпрос способността на групи от хора с различни нагласи да живеят заедно в рамките на една и съща общност. Конспиративните теории се превръщат в напълно легитимна държавна политика. Механизмите за постигане на съгласие са подложени на атака. По-шумната гледна точка се превръща в по-легитимна. Дебатът в публичното пространство се превръща в игра с нулев резултат – по-шумният е прав, останалите губят, съгласието е излишно. Демокрацията става изключваща- тя работи за тези, които са мнозинство или поне са способни да създадат впечатлението, че са мнозинство. По този начин администрацията на Тръмп легитимира авторитарни порядки, разказвайки ги като демократични. През следващите години демокрациите в Европа ще бъдат подложени на натиск и е вероятно все повече демократични режими да се израждат в нелиберални демокрации.
3. Радикализирано въображение
Според философа Корнелиус Касториадис въображението е това, което различава хората от животните. Способността на хората да произвеждат несъществуващи в природата неща и да ги изживяват като истински. Човешкото въображение притежава разрушителна мощ, затова обществата го опитомяват през институциите, които създават. Чрез институциите държавата определя какво е реално и какво е въображаемо и нереално. Какво може и какво не може да правим. Тръмп и Мъск доказаха, че имат богато въображение. Толкова богато, че трудно би могло да се събере в каквато и да е институция. Новата администрация на Тръмп предефинира границите на нашето въображение. Пред очите ни възниква нова реалност, с която още не сме свикнали, защото до вчера бе немислима. Въображението ни не я побираше и сега въображението ни е в криза. Светът, изграден около научните знания, си отива. Конспиративните теории получават легитимация през изказванията на 47-ия американски президент. Те прекрачват границата на въображението и биват представени като реалност, като норма. В 21 век обаче националните държави нямат монопол на пазара на фантазиите. Не са единствените субекти, способни да произвеждат реалност. Плурализмът на мнения роди плурализъм на реалности. И реалността на Тръмп е само една от многото възможни. Формират се общности, обитаващи едно и също национално пространство, но живеещи в различни реалности. Подобна е ситуацията в САЩ, не по-различна е и в европейските държави, сред които и България. Опитвайки да направи Америка велика отново, Тръмп всъщност демонстрира, че националната държава вече не работи достатъчно добре като система за ефективно управление. Реалностите, съществуващи вътре в рамките на държавите са все по-непримирими и враждебно настроени. Държавата няма инструментите да ги помири. Американската поляризация отдавна е пренесена и в Европа, но тук все още имаме шанса да укротим тези реалности вместо да ги изправяме една срещу друга до пълното им унищожение.
За целта трябва да мислим отвъд границите на националната държава и демокрацията, такава, каквато я практикуваме към момента. Необходимо ще ни е радикално въображение. Ще се справим ли не е ясно. Но със сигурност светът след Тръмп няма да е същия.
