Те не могат да отговорят на въпроса защо. Част от тях са отчайващо примитивни и общуват преди всичко като мразят. Друга част са достатъчно интелигентни за да могат да разберат този текст, но са добре платени – или „несправедливо ощетени“ от някого и поради тези две причини мразят Европа по „длъжностна характеристика“ или с патоса на лузъри. Трети са назобени „до козирката“ с идеологическата матрица на „руския свят“, която произвежда максимално нетърпелива омраза. Този тип идеологии раждат организираната омраза на фашизма. Лунатици, безсъзнателно стартирали програми за морално, духовно и интелектуално самоунищожение, осъдени да обитават сумрачния свят на безпричинната омраза.

Eдва ли някой днес си дава напълно сметка, че всекидневната история на нашите последни десетилетия е вече написана. Лекарство срещу инфантилната и убийствена българска амнезия за вчерашния погубен и проспан ден. Повече от 2 500 страници и седем тома – смях до сълзи и смях през сълзи. И усещането, че четеш едновременно есетата на Мишел дьо Монтен и “Паноптикум на еснафи, бюрократи и други вкаменелости” на Ярослав Хашек.

Излезе (постмортем) седмият том от поредицата “Из делниците на един луд” на д-р Тони Филипов. На днешната дата (31 януари) преди две години (2021) той внезапно отпътува към Елисейските полета. Щастлив съм, че живота ме срещна с него. Един истински голям и почтен журналист и университетски преподавател.