Преди пет години си купих „Страх“ – книгата с автор великия Боб Удуърд , която разказваше за събития от току-що приключилия четиригодишен престой на Доналд Тръмп в Белия дом. Прочетох я, направих си изводите и малко по-късно я…подарих на мой студент. Момчето правеше първите успешни стъпки в политическата си кариера, а пък ДТ напусна бялата овална сграда.
Сега я търся. До този момент безуспешно, пък и някак не е добре да си искаш обратно подарена книга. Но краткото заглавие стърже като с нокът: „fear-r-r-r, fear-r-r-r…“
Преди дни медиите у нас са предъвкали набързо и изплюли новината за прекъснатата внезапно разяснителната телевизионна кампания на министерството на външните работи за визите за САЩ с участието на Мария Бакалова. И за внезапно изчезналите нейни снимки от сайта на министерството.
Всяко чудо за три дена!
Сега е нов ден и пътувайки към зимното море слушам в ефира на националното обществено радио за ново чудо. България е на път да се откаже от домакинството и организацията на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО. Гостите в студиото късат ризи, скубят коси и пресмятат репутационните щети за страната ни. С уточнението, че и да се откажем, ще си платим като редови свещеници. Тоест, сесията най-вероятно ще се проведе в Париж, но сметката ще бъде пратена в София. Започвам да се чудя защо при това положение някой в България, от когото зависи решението, ще иска да се отказва, но вероятният отговор идва часове по-късно.
Вероятният отговор идва от анализ в руски опозиционен сайт с интригуващо съдържание и заглавие „Обезщетение при уволнение“ обясняващ как Доналд Тръмп последователно изтегля САЩ от членство в международни организации и от сключени договори. Една от организациите, към която е насочено недоволството на гръмовержеца от Капитолия, е (досетихте се, нали!?) ЮНЕСКО. Между другото, освен годишната вноска от 80 милиона долара (около една пета от бюджета на организацията), САЩ имат задължение от 600 милиона долара пропуснати вноски още от времето на президента Барак Обама.
Събирам две и две и боязливото (да не кажа страхливото) отношение на България към ЮНЕСКО се подрежда до изчезналите снимки на Мария Бакалова от сайта на Министерството на външните работи.
Но отговорът на задачата със събирането не е четири, а… шест, защото има още за събиране.
В началото на февруари светът разбира за съвместното изявление на 79 от 125-те държави, признаващи легитимността и решенията на Международния наказателен съд. В изявлението става дума, че действията на Тръмп „увеличават риска от безнаказаност за най-сериозните престъпления и заплашват да подкопаят международното върховенство на закона“. Подписалите изявлението страни наричат себе си „твърди поддръжници на Международния наказателен съд“ и възнамеряват да продължат да подкрепят тази международна структура, морално и материално. Самият съд също заявява своята готовност „да продължи да раздава справедливост и да дава надежда на милиони невинни жертви на престъпления по света“.
Действията на Доналд Тръмп спрямо Международния съд се оценяват като неоценима услуга за политиката на руския президент Владимир Путин.
И тук идва интересното. Списъкът със страните, подписали въпросното изявление е, меко казано, неясен, макар че се знае – инициативата е поета от Словения, Люксембург, Мексико, Сиера Леоне и Вануату, а сред подписалите го държави са Великобритания, Франция, Германия, Канада, Бразилия и Бангладеш. Но това са държавите (големи и малки), които са имали смелост да обявят позицията си. Пълният списък не е официално публикуван никъде, а обяснението за това може да се дължи на различни причини, включително дипломатически съображения или необходимостта от защита на чувствителна информация.
И тъй като има и по кратко обяснение за липсваща позиция по този въпрос, то това обяснение е събрано в една дума – страх. Та, нека поразсъждаваме въобще подписала ли е или не България това изявление? Какво ли има да разсъждаваме!!!
И така, да обобщим:
Спряна кампания на външното министерство на България за визите в САЩ с лицето на Мария Бакалова, защото е взела участие във филма „Стажантът“, оценен от Доналд Тръмп като „лъжлив боклук“
Вероятност България да откаже организацията на 47-мата сесия на ЮНЕСКО и да изгуби авторитет и пари, във време в което Доналд Тръмп обмисля изтеглянето на САЩ от ЮНЕСКО и спирането на финансирането и от страна на американското правителство
Неясна и скрита позиция на България по повод изявлението на 79 страни в подкрепа на Международния наказателен съд, който е подложен на унищожителна критика, а легитимността му е напълно отричана от Доналд Тръмп.
И тук вече никак не се съмнявам в мотивацията на анонимните (дали?!) български политици, повлияли върху горните три решения. Отивам до библиотеката и разтварям историческите драми на Шекспир. На онази страница от „Ричард II“, където Карлайлският епископ произнася знаменитите думи: „Със страх, без страх, човек еднакво мре, / но второто все пак е по-добре. / Умрял без страх, човек смъртта надвива, / със страх умрял – пред нея врат превива.“
Какво повече от това?! О, да! Онази българска поговорка за приведения врат…
