На този етап не виждам други ресурси за съпротива срещу целенасоченото съсипване на България по заповед от чужди столици, освен следните две възможности. Първо, максимална мобилизация на опозиционния потенциал в парламента и в политическите институции като цяло. Партиите на предходното статукво – ГЕРБ и ДПС (плюс поредица от извънпарламентарни групировки, с единия крак вътре, с другия – извън властта) – нямат особено голям хъс за съпротива, за да не попаднат, образно казано, „при прокурора“. Остават партиите в т.нар. „либерален сектор“ – ПП и ДБ, които имат шест годишна история на флиртуване и съперничество с Радев, но днес са заинтересовани (поне отчасти) да му опонират, защото петата колона ПБ ни води директно към пропастта – не просто към дерайлиране в канавката, а в пропастта.
Целият този противоречив опозиционен ресурс трябва да бъде максимално мобилизиран – доколкото и където може, преди всичко с една основна цел: осветяване и предотвратяване на най-предателските тайни договори с чужди държави, които безвъзвратно унищожават самата принципна възможност за защита на българския национален интерес. В парламента са необходими непрекъснати усилия за изискване на публичност за международните договори – не само политически, но и икономически, които имат отношение към българската национална сигурност и перспективата на българската геополитическа идентичност. Опозицията затова е опозиция – за да разкрива безобразията на властта. Особено когато са толкова изобилни, колкото са днес.
Втората възможност да се противопоставим на чуждата агентура в българската политическа власт е съвкупността от независими медии, активно обществено мнение и готови за пубичен протест граждани. Тук нещата са по-зле дори и от полето на опозиционната политика. Независимите медии трябва да ги търсим със свещ по кьошетата на публичния информационен поток. Активирането на общественото мнение и на протестния потенциал става (поне досега) веднъж на десетилетие – след като чашата съвсем очевидно прелее – и често води до адаптация на това статукво, срещу което се протестира поради политическа стерилност на „силите на промяната“.
Каквото и да е състоянието на нещата, нека бъдем наясно – днес става дума за оцеляването на България. Това не е помпозна фраза, нямам вкус към такива фрази. Светът като цяло преминава през дълбочинна метаморфоза – „бифуркация“, в процеса на която някои сили и фактори губят позиции и перспектива, други – успяват да си извоюват условия за благоприятна геополитическа експанзия. В региона, който обитаваме, тази метаморфоза води до процеси, които съвсем определено могат да сложат край на българската национална независимост и да ни върнат векове назад. В тези условия, действията на кабинета Радев в съседски – балкански контекст, както и в контекста на сблъсъка между Европа и последния опит за новоруска империя (заради агресията в Украйна) са израз на смъртоносна болест – на проказа, на разкапване на българската държава. Ако не се вземем в ръце – ще спечелим само проклятията на поколенията българи, които идват след нас.
Позиция на Огнян Минчев от Фейсбук.
